Део има житейски издънки в миналото си, но в последните десетина години е светъл образ – отговорен глава на семейство, човек, който спортува редовно, не е зависим от пороци и е за пример в работата си. С жена му Мариана и децата им живеят в къща в Годеч и се хранят със зеленчуци собствено производство. Чаровният шоумен стана на 50 на 7 октомври, но е запазил младежкото си излъчване.
- Део, как отбелязахте 50-годишния си юбилей на 7 октомври?
- В тесен семеен кръг в ресторанта на Лео Бианки. В последните години не бях чествал рождения си ден, защото, като го празнувам, се чувствам все едно съм на работа. Мине ли 7 октомври, чак тогава ми олеква.
- Чувствате пи се променен на 50?
- Повечето хора ми казват, че изглеждам на 30. Смея се от сърце и им благодаря за комплимента. Случва се обаче и друго – хлапета да ми казват „дедо Део" заради възрастта ми (Смее се). На 50 години се чувствам добре. Семеен съм, имам две деца, работа и любими хобита. Смирен съм и благодарен.
- Съжалявате ли за пропуснати възможности и как се виждате след 10 г.?
- Опитвам се да не мисля за пропуснати възможности. Клишето, че всичко, което съм преживял, ме прави това, което съм, важи и за мен. Хоризонт от 10г. ми се струва много сериозен. Ще ми се и на 60 да съм здрав, децата да са пораснали и укрепнали, а аз и жена ми да сме заедно – щастливи и помъдрели.
- С какво се промени животът ви, след като станахте водещ на тотото?
- Хората на работното ми място ме обичат, уважават и ценят. Отивам с желание на всеки тираж, имам сигурност и спокойствие. Невинаги е било така в професионалния ми път, затова сега съм благодарен.
- Най-трудният ви момент за 10-те ви години в „Спорт Тото"?
- Ситуацията с числото 41 в 5 от 35 беше трудна за мен, а предполагам и за колегите. Две седмици цялото обществено внимание беше насочено към това и разбирам защо. Тогава екипът се събра и успяхме да оправим случилото се с правилния комплект топки. Радвам се, че запазихме анонимността на колегата, който направи грешката. Аз като обществена личност мога да понасям подобни натоварвания. На него обаче му беше изключително тежко. Имаме вече протокол как да се държим в извънредни ситуации, а и такава грешка няма как да се повтори. В резултат на станалото сме още по-добри професионалисти.
- Как приемате критиките към вас?
- Като бях по-млад имаше упреци, че говоря прекалено бързо. С течение на времето нещата се оправиха. Ако отправените ми забележки са градивни, ги приемам. Впрочем така или иначе постоянно се критикувам сам в главата си, та даже нямам нужда от външна критика. Сам си се довършвам.
- Обиждан ли сте? Клеветен ли сте?
- Никога но съм се чувствал като жертва. Подвиквали са ми обидни думи на улицата или на сцена, излизали са и някой статии за мен с потресаващи заглавия, но за дългите години, в които съм публична личност, тези ситуации са пренебрежимо малко. Винаги съм усещал повече любов и топлина от хората.
- Имате ли някакъв ритуал, който правите преди ефир? А талисман?
- Имам си един син шал, с който не се разделям. Обикновено преди ефир пожелавам успех на г-н Зарев, който се грижи за сфера 1. Той пък ми отвръща: „Успех, г-н Славчев“. Също така питам някой от колегите оператори как ще протече предаването, а той ми отговаря: „Перфектно“.
- Случвало ли ви се е да закъснеете за работа?
- В тотализатора не съм закъснявал. Като по-млад за около година работих в БГ радио. С Атанас Стоянов правехме предаване. Той влагаше сърце и душа да се случват нещата и ме носеше на ръце. Имах тежко участие веднъж, което премина в афтърпарти, и просто не отидох на запис. Наско беше подготвил всичко и ме чакаше, а аз така и не се появих. Много ме беше срам после. Казах си, че повече не искам да подвеждам никого така. Оттогава не се е случвало.
- Марина Кискинова, с която години наред водехте тиражите на „Спорт Тото”, беше освободена от ръководството...
- Истината е, че с нея останахме толкова време в тотото, благодарение на настоящото ръководство, което преди 5 г. ни избра за водещи. Имаше и друга двойка, но късметът беше за нас. Смятам, че това, което се случи сега, е в полза на Марина и дано да го осъзнае. Тя има приятел отвъд океана, когото много обича. Ще може да отиде при него, да направят стабилно семейство, да си имат дечица. Пожелавам й успех в личен и професионален план и да е по-отговорна.
- Помагате ли на новата ви ко-водеща София Маринкова?
- На новата ми колежка София Маринкова няма нужда да помагам – тя се справя страхотно. Завършила е в класа на проф. Стефан Данаилов. Носи положителен заряд в себе си, има заразителна усмивка и магични сини очи. Екипът на тотото много я харесва, а и телевизионните зрители й се радват. Социална е, лъчезарна, зареждаща. Надявам се да имаме страхотен период заедно.
- Докато бяхте в отпуск, Антон Порязов ви смени като водещ на „Спорт Тото”. Дадохте ли му някакви напътствия?
- Антон Порязов е страхотен мой колега и съм му благодарен, че се отзова толкова бързо. Без него нямаше да мога да изляза в отпуск и да си почина. Той има опит – няма какво да го уча. Според мен се справи на много високо ниво.
- Да предположим, че ударите джакпота. Как това ще промени живота ви?
- Ако спечеля джакпота, ще си изчистя ипотечния кредит, ще помогна на близките си,
в случай че имат някакви финансови проблеми, и ще си подаря една дълга семейна уиндсърф ваканция. Какво друго му трябва на човек?
- Как реагирате, когато децата възкликват „Ето го чичкото от тото!“?
- С усмивка. И им казвам, че не знам печелившите числа, но ще мога да им ги споделя веднага след тиража (смее се). За тях наистина съм „чичкото от тотото“.
- Кои са хората, подали ви ръка в професионално отношение?
- Много са – Росен Цанков (телевизионен продуцент, заварен син на Стефан Данаилов б.р.), Александър Несторов и Любо Нейков са само част от тях. За малкия екран ме откри Росен. Той за огромно съжаление наскоро почина. Съболезнования на семейството и близките му. Винаги ще му бъда благодарен за шанса, който ми предостави.
- Как станахте близки с Ники Кънчев, за когото сте „малкото му братче“?
- Ники Кънчев и Сашо Жеков пишеха сценариите на първото предаване, което водех. Попил съм много и от двамата. Ники ме научи да се радвам на успехите на колегите от бранша. Той подкрепя всички и е истински фен. Освен това от него се научих да шофирам внимателно и спокойно. Когато се возиш с Ники Кънчев в автомобил, все едно пътуваш във влак – нищо не се случва рязко. Старая де и аз да се справям по този начин. Обръщам се към него с „майка“
- От колко години шофирате?
- От около 15 г. Късно започнах, но може би това е било за добро. Не съм сменял много коли. В момента карам Субару, а жена ми – БМВ. И двете ни коли са старички, но се старая да ги поддържам в перфектно техническо състояние. Приемам ги като част от нашето семейство.
- Изпадали ли сте в стресова ситуация на пътя?
- Ядосвам се, когато видя безразсъдни и агресивни шофьори. Опитвам се все пак да запазя самообладание – в името на моето здраве и на хората, които возя.
- Работите ли върху нови песни?
- Почти готови сме с момчетата от Д2 с нова песен. Скоро ще я представим.
- Какво друго сте работили през годините?
- Първата ми работа беше, когато бях на 16. Бяхме на един строеж с моя най-добър приятел Ангел, носехме арматурни железа. Не продължихме дълго в тази сфера. Впоследствие и двамата станахме сервитьори, после и бармани. От бара мен ме взеха в телевизията. Завъртя ма въртележката и ето ме този, който съм.
- Съпругата ви Мариана и двамата ви синове как са?
- Добре са. Жена ми работи в MuzeCorp. Страхотен млад екип са и им пожелавам успех. Децата ми са в четвърти и първи класи учат в Годеч. Общо взето, се справяме сами в отглеждането им, но когато се наложи, разчитаме на баба им Бойка, на сестра ми Марина и на приятелските ни семейства
- Как сте със здравето?
- Добре съм със здравето, а и досега никога не съм имал сериозни проблеми. Спортувам всеки ден. От 10 години не употребявам алкохол и се чувствам страхотно. Любимият ми спорт е уиндсърфът Той е смесица от две стихии – вятър и вода. Мога да го определя като динамична медитация. Душата и тялото ми си почиват, докато го практикувам. Това е моят наркотик.
- Кога беше последният път, когато плакахте?
- Сутрин, като пийна кафе и чуя хубава песен, ми се получава понякога да заплача. Знам ли, може би кофеинът ми действа по този начин – сълзливо.
Източник: Уикенд
